Сънниколау Маре

Сънниколау Маре
Sânnicolau Mare
	Сънниколау Маре Sânnicolau Mare
— град —
	Сънниколау Маре
Страна	Румъния
Окръг	Тимиш
Площ	136,77 km²
Надм. височина	82 m
Население	12 398 души (2002)
Пощенски код	305600
Официален сайт	www.sannicolau-mare.ro
	Сънниколау Маре в Общомедия

Сънниколау Маре (на румънски: Sânnicolau Mare, Sînnicolau Mare; на унгарски: Nagyszentmiklós, Надсентмиклош; на немски: Groß Sankt Nikolaus, Грос Занкт Николаус; на банатски български: Smikluš; на сръбски: Сент Николаш или Sent Nikolaš; всички означават „Свети Николай Велики“) е градче в окръг Тимиш, Румъния, най-западният град на територията на страната. Намира се в региона Банат, близо до границите с Сърбия и Унгария. Има население малко по-малко от 13 000 души. Било е окръг (яраш) в комитат Торонтал по време на унгарското управление, с изключение на османското управление в периода 1551 – 1716. В периода 1807 – 1820 е и център на комитата поради големия пожар в дотогавашния център Надбецкерк. През 1918 г. е окупиран от сръбски войски, а през 1919 г. става част от Румъния.

Тук е локализирана^[1]^[2] важната българска крепост Ченад (Морисена) на река Муреш от времето на Първата българска държава. Едноименното днешно село отстои на 2,4 км северно от града, на брега на реката.

Сънниколау Маре е най-известен с българското златно Съкровище от Надсентмиклош, от 23 предмета, открити край града (тогавашния Надсентмиклош в Кралство Унгария) през 1799 г. Днес те са изложени в Музея на историята на изкуствата във Виена и Националния исторически музей в София. Също така, Сънниколау Маре е и родното място на известния унгарски композитор Бела Барток. Намира се на 64 км от Тимишоара.

Население

Година	Население	Румънци	Унгарци	Немци	Сърби	Българи
Историческо население на Сънниколау Маре^[3]
1880	10 836	31,3%	10,8%	41,2%	11,4%	н.б.
1890	12 311	31,3%	12,2%	43,5%	10,3%	н.б.
1900	12 639	33,1%	15,3%	41,1%	9,8%	н.б.
1910	12 357	32,6%	17,5%	39%	9,2%	н.б.
1920	10 900	36,1%	10,6%	40,1%	н.%	н.б.
1930	10 676	40%	11,6%	35,2%	7,5%	0,3%
1941	10 640	42,1%	10,1%	35%	н.б.	н.б.
1956	9956	54,6%	12,4%	24,4%	6,5%	0,8%
1966	11 428	59,4%	10,9%	21,8%	6,4%	1%
1977	12 811	62,2%	10,9%	19%	4,7%	1,6%
1992	13 083	73,4%	10,6%	5,9%	4,6%	3,1%
2002^[4]	12 914	76,8%	9,4%	3,2%	3,6%	3,6%

Побратимени градове

Мако, Унгария.
Батоня, Унгария.
Казинбарцика, Унгария.

Вижте също

Златно съкровище от Над Сент Миклош

Източници

↑ Г. Николов, Централизъм и регионализъм в Ранносреднивековна България, София, 2005., с. 192
↑ Деян Рабовянов, Национален археологически институт с музей БАН, София 2011, с. 44
↑ Erdély etnikai és felekezeti statisztikája // Архивиран от оригинала на 2023-10-15. Посетен на 2010-05-12.
↑ Recensamant 2001

[1] Г. Николов, Централизъм и регионализъм в Ранносреднивековна България, София, 2005., с. 192

[2] Деян Рабовянов, Национален археологически институт с музей БАН, София 2011, с. 44

[3] Erdély etnikai és felekezeti statisztikája // Архивиран от оригинала на 2023-10-15. Посетен на 2010-05-12.

[4] Recensamant 2001

[1]

[2]

[3]

[4]